Първоначално река Колорадо е текла в равнина, но преди около 60 милиона години се формира платото Колорадо и в резултат на неговото издигане се изменя наклонът на течението на реката. Тя започва да тече по-бързо, което спомага за увеличаване на ерозията. Така постепенно се образува Гранд Каньон.
Дъждовните гори на Амазония - Джунглата се разпростира на 5,5 милиона квадратни километра. Над 60% от тропическата гора е на територията на Бразилия. Милиони видове обитават Амазония. В нея все още се откриват нови, неизследвани досега животни и растения.
Засиленото изсичане на гората, за да се освободи място за ниви, за добив на дървесина и за други индустриални цели, е превърнало над 20% от нея в суха савана. Най-лошите опасения на учените са, че е възможно гората да изчезне напълно до 2050 г.
Дъгата е оптично и метеорологично явление, свързано с появата в небето на почти непрекъснат спектър на светлината, когато лъчите на слънцето падат върху миниатюрни капки вода в земната атмосфера. За да се наблюдава дъгата, слънцето трябва да е зад наблюдателя под определен ъгъл. Тя представлява многоцветна част от окръжност с червеният цвят от външната страна и виолетовият цвят от вътрешната. Пълната поредица е червено, оранжево, жълто, зелено, синьо, индиго и виолетово.
Дъга се наблюдава при наличие на водни капки във въздуха и наличие на слънчева светлина, идваща от задната страна на наблюдателя под малък ъгъл или височина. Най-зрелищната дъга се наблюдава, когато половината небе е все още покрито с облаци, а наблюдателят се намира на място с безоблачно небе над него. Друго обичайно място за дъги е в близост до водопади или фонтани. Ефектът може да бъде и изкуствено създаден, чрез разпръскване на водни капчици във въздуха при слънчево време. При добри атмосферни условия се вижда двойна дъга, като редът на цветовете е обратен - най-вътрешният е червен, а най-външният син. По принцип тя е много по-бледа от първата и в повечето случаи много трудно се забелязва. Когато слънцето се издигне на височина над 43 градуса над хоризонта, дъгата не може да се види. Когато човек е на земята, обикновено вижда само част от окръжността, но ако се издигне във въздуха, е възможно да види цялата окръжност на дъгата.
В много редки случаи при много силна лунна светлина може да се види лунна дъга. Тъй като човешкият усет за цветове при слаба светлина е отслабен, лунната дъга се възприема като бяла.
Сталактит (на гръцки: σταλάσσω — „капя, този който капе“) е висящо от тавана на пещерите калцитно образувание, разположено на място, където капе вода. Терминините "сталактит" и "сталагмит" са въведени в литературата през 1655 г. от датския натуралист Оле Ворм.
Водата, проникваща в пещерите разтваря варовика в химическата реакция:
CaCO3 + H2O + CO2 <=> Ca2+ + 2 HCO3-
При определени условия реакция протича и в обратната посока, и става отлагане на калциев карбонат - така растат сталактитите. Този процес е бавен и отнема десетки и стотици години. Дължината на сталактитите в отделни случаи достига няколко метра.
Полярното сияние е оптичен феномен, наблюдаван в небето над полярните райони на Земята, образуващо се в следствие на взаимодействието на заредени частици от слънчевия вятър с магнитосферата. Явлението може да се оприличи на поразително красив танц на разноцветни светлини в небето.
Полярните сияния възникват на височина 90-130 km над повърхността на Земята, но през 1959 г. в Северното полукълбо е засечено сияние на височина 160 km и ширина на фронта 4 800 km.
Причина за удивително красивото природно явление е слънчевата активност. Атмосферата на Слънцето е съставена най-вече от водород. От най-външния и най-разредения ѝ слой непрекъснато се откъсват невидими частици (електрони и протони) и изтичат в Космоса. Този поток се нарича слънчев вятър. Част от него достига Земята и под действие на нейното магнитно поле, което е най-силно при полярните области, взаимодейства със земната атмосфера, предизвиквайки разноцветно светене на атмосферни газове. На всеки 11 години активността на Слънцето достига своя максимум и потокът на слънчевия вятър се засилва. В този период полярните сияния са много живописни.Aurora Borealis – буквално преведено от латински означава “Зора на севера”. Така на научен език се наричат полярните сияния в северното полукълбо
Осветлението и високите сгради в градовете пречат на наблюдението на това невероятно зрелище, затова най-добре е то да се следи от незаселен район. Над канадския град Чърчил полярни сияния могат да се наблюдават около триста нощи в годината.
През 1954 г. полярното сияние било наблюдавано във Варна. Много хора го възприели като отблясъци на огромен пожар, подобен на Големия пожар, унищожил Лондон през 1666 г. През 1941 г., по време на Втората световна война, полярно сияние в небето над Вашингтон предизвикало паника, тъй като жителите на американската столица го взели за начало на немско въздушно нападение.
Хималаите са планинска верига в Азия, разделяща полуостров Индостан (Бутан, Непал, Индия на юг и Пакистан на запад) от Тибетското плато (Китай) на север. Образувани са от сблъсъка на Индийския субконтинент с Евроазийската континентална плоча. В Хималаите се намира най-високият връх на Земята - Джомолунгма (Еверест) (8848 m надморска височина).
В разширен смисъл под Хималаи разбират планинската система от Същинските Хималаи и планините (от югоизток на северозапад) Каракорум, Хиндукуш и Памир.
В планинската система на Хималаите се намират всички осемхилядници в света (върхове с надморска височина над 8000 м), сред които най-високите са Еверест (8844,43 m според изчисления на китайското Държавно бюро за геодезия и картография, по данни от 22 май 2005), K2 (8611 м) и Кангчендзьонга (8598 m). За сравнение най-високият връх другаде на планетата - връх Аконкагуа в Андите, е висок едва 6959 м, а Хималаите имат над 100 върха с височина над 7200 м.
Хималаите са разположени на територията на Бутан, Индия, Китай, Непал и Пакистан. От тях извират 3 от най-големите реки на планетата - Ганг, Инд и Яндзъ. Образуването им продължава и днес. Хималаите са младонагъната планина, формирана само преди десетки милиони години.
Виктория е водопад (по-точно: група от водопади) на река Замбези между африканските държави Замбия и Зимбабве. Местното име на водопада е Моси-Оа-Туния (гърмящият пушек), а името Виктория му е дадено от британския изследовател Дейвид Ливингстън, който пътува из района през 1852-56 година.
Според някои изчисления Виктория е най-големият водопад в света. Широк е 1,7 км и е висок между 90 и 107 метра. Интересен е с това, че водата пада в котловина и от подходящо разстояние човек може да обхване с поглед целия водопад.
Виктория е част от 2 национални парка и е една от най-известните туристически дестинации в Африка. Част е от списъка на ЮНЕСКО за световно наследство. Водопадът е също едно от Седемте природни чудеса на света.
Нгоронгоро е кратер на угаснал вулкан или по-точно калдера, намиращ се в областта Серенгети в северната част на Танзания.
Угаснал е преди около 250 000 години, а за пръв път изригнал преди около 2 500 000 години. Мощните взривове унищожили върха му и оформили кратер със съвършена куполобразна форма. Той е най-големият вулкански кратер на Земята. Диаметърът му е 20 км. Стените на кратера се издигат стръмно на височина 600 м от дъното му, което днес представлява обширна долина.
Дъното на кратера с площ от 260 кв.км е едно от най-гъсто населените места с диви животни в Африка.
Кратерът Нгоронгоро е обявен за резерват и служи за убежище на много редки африкански животни. Тук се срещат 50 вида едри бозайници (лъвове, слонове, носорози, хипопотами, няколко вида антилопи, африкански маймуни, павиани, брадавичести свинеи и хиени.) Има и над 200 вида птици (щрауси, патици и токачки). Всяка година след обилните дъждове от декември до май пасищата на кратера стават изумрудено зелени, отрупани с розови, жълти, сини и бели цветчета от петуния, лупина, маргаритка и рядка синя детелина, виреещи върху богатата вулканична почва.
В кратера има много извори и потоци и голямо солено езеро с яркосиня вода. То не пресъхва напълно и при силни горещини.
Големият бариерен риф се намира в Коралово море на североизточния бряг на Австралия. Той се простира от тропика на козирога до южната част на острав Нова Гвинея. Представлява най-голямата коралова система в света, съставена приблизително от 3 000 коралови рифа, 350 вида корали, 900 острова и е на възраст 18 милиона години. Дължината му е 2 300 километра, а ширината му варира от 2 до 150км.
Обиталище e на 15 000 вида риби.
Големият бариерен риф е единственото живо нещо на Земята, което може да се види от Космоса. Всъщност той е съставен от милиони малки организми, наречени коралови полипи.
Големият бариерен риф е включен в списъка на Световното наследство през 1981. CNN го обявява за едно от седемте чудеса на света.
Каменни гъби.
Природният феномен известен още като Скални гъби е разположен на около 1 км северно от село Бели пласт, до самия път между Хасково и Кърджали. Местните го наричат Мантаркая.
Скалните образувания с формата на гъби са изваяни в риолитови вулкански туфи. Розовият цвят се дължи на минерала клоиноптилолит, а сините и черните петна са от манганови конкреции. Зеленикава багра идва от минерала селадонит. Самите скали са високи до 2,5-3 метра.
Местността с площ 3 хектара, в която се намират скалните формации, е обявена за природна забележителност на 13 май 1974 г. по силата на заповед №РД-552 на Министерство на околната среда и горите.
Памуккале е известен малък турски курортен град и удивителен природен феномен.
Водни струи от древния град Хиераполис, богати на минерални соли, падайки от голяма височина, създават причудливи, вкаменени, ослепително бели каскади. В това живописно място действието на горещите извори, съдържащи калциев окис, довежда до образуването на варовикови отлагания върху скалистите тераси. Горещите извори Памуккале извират от недрата на планината Кал Даъ в Западен Анадол, Турция. Водата с температура 37°C излиза, клокочейки изпод земята, и в изумителни каскади се спуска надолу по поредица от около сто тераси. Водните струи са издълбали терасите и във вдлъбнатините са образували топли водни басейни. Повечето имат ослепително бял цвят, но някои са жълтеникави или кафяви. За съжаление, замърсяването на околната среда се отразява върху свежестта на цветовете.
Хиераполис - Памуккале е един от обектите в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
Килауеа е активен вулкан на Хавай. Намира се на източния склон на Мауна Лоа. Висок е 1247 м. Представлява щит с диаметър 35 км., на върха с калдера. В нея са кратерите Халемаумау и Килауеа Ики с временно съществуващи лавови езера.
Килауеа непрекъснато изригва.
Големия призматичен извор в Уайоминг - САЩ.
Намира се в най-стария национален парк в света - Йелоустоун. Този прелестен горещ извор се нарежда на първо място по големина в САЩ и на трето в света. Диаметърът му е около 91-92 м, а дълбочината около 50 м.
Цветовете се дължат на различни видове бактерии, които живеят във врящата вода. Яркосиньото петно в средата е вода, твърде гореща за бактериите.
Айерс Рок/Улуру (Ayers Rock/Uluru) е голямо скално образувание в северната част на централна Австралия. Това е най-големия скален монолит на земята.
Намира се в националният парк "Uluru-Kata Tjuta", на 335 километра югозападно от най-близкия голям град, Алис Спрингс (450 километра по пътя). С височината си от 318 метра и дължина 8 километра тя с право се смята за едно от чудесата на света.
Преди 500 милиона години Улуру е била част от океанското дъно. Монолитът в продължение на много години е бил вписан в книгата "Рекордите на Гинес" като най-големият в света. Поради минералите в скалния и състав в зависимост от времето и атмосферните условия, скалата може драстично да промени цвета си от почти виолетово-синьо до огнено червен.
